Предизвестия и обезщетения
Предизвестие
Прекратяването на трудовия договор и предизвестие за това, са регламентирани в разпоредбите на Кодекса на труда. Според Кодекса на труда, трудов договор се прекратява по инициатива на работодателя със или без предизвестие в зависимост от причините, посочени в закона. Трудовият договор може да бъде прекратен също така по инициатива на работника или със или без предизвестие.
Трудовият договор се прекратява без предизвестие за която и да е от страните: по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма; след изтичане на договорения срок; при завръщане на работа на заместван работник; при смърт на работник или работодател, и т.н.
Работодателят е длъжен да посочи причините за уволнение. Причините / мотивите за уволнение се определят от закона и списъкът е доста изчерпателен. Обосновани причини за уволнение се свързват с поведение на работника, трудов капацитет на работника и икономически причини. Член 328 от Кодекса на труда предвижда изчерпателен списък от 12 ситуации на уволнение с предизвестие. Тези причини са или икономически (свързани с работодателя) или се отнасят до капацитета на работниците (липса на образование, професионална ефективност). Съгласно изменението в Кодекса на труда от 2015 г., работодателят може да прекрати трудовия договор с едномесечно предизвестие, ако работникът или служителят е придобил право на пенсия (пълна и намалена пенсия) на основание на възрастта за пенсиониране и трудовия опит. Член 190 и 330 от Кодекса на труда предвиждат всички ситуации, където работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Тези причини най-често се отнасят до поведението на работниците.
Изисква се предизвестието за прекратяване на договора да бъде едно и също за работника и работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 90 дни (три месеца). Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
Обезщетение при липса на предизвестие е възможно и за двете страни. Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение за не спазения срок на предизвестието. Също така, една от страните може да реши да плати обезщетение вместо предизвестие.
Съгласно Закона за мерките и действията при обявеното извънредно положение (23 март 2020 г.) бяха въведени няколко спешни мерки. Работодателят може да прекрати трудовия договор, ако дейността на предприятието е преустановена за повече от 15 дни.
източници: §190, 220, 325, 326, 328-330 от Кодекса на труда 1986, последно изменен през 2023 г.
Обезщетение
Обезщетението се регулира в рамките на българския Кодекс на труда. Обезщетението варира в съответствие с причините за прекратяване на трудовия договор; спазване на срока за предизвестие; а в някои случаи, продължителността на трудовият стаж. В случай на уволнения по икономически причини (закриване на предприятието или на част от него, съкращаване на персонал, намаляване на обема на работа, спиране на работа за повече от 15 работни дни, при отказ на работника да се премести на мястото, където предприятието се премества), обезщетението на работника е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с индивидуалния трудов договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок.
При прекратяване на трудовия договор поради болест, работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание
При прекратяване на трудовия договор, след като работникът е придобил право на пенсия, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
При неикономически причини, обезщетение се допуска само в описаните по-горе случаи на прекратяване на договора поради заболяване или прекратяване договора при достигане на пенсионна възраст на работника.
Работниците имат право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и обезщетение за не спазен срок за предизвестие.
източници: §222 на Кодекса на труда 1986, последно изменен през 2023 г.